Здаревей приятел!
Твоият коментар е много полезен за мен. Възможно е да имаш определена културна дистанция, която пречи на разбирането ти докрай. Филмът по същество е много югославски. Като се замисля сега, това е моето сбогуване с Югославия на Тито, макар че когато го направих, не се сбогувах, а потърсих истината за партизанското движение. Политическият момент, в който направих филма, беше падането на сталинизма, т.е. сътрудничеството на бивши сталинисти (които се наричаха „комунисти“) с капитализъм победител след споразумението на Рейгън-Горбачов за капитулация (Историята на сталинизма всъщност е постоянна контрареволюция и капитулация, която започва през 1936 г. с „конституцията на Сталин“, с която той напълно изоставя принципите на „конституцията на Ленин“ от 1918 г. и установява партийната диктатура вместо народното правителство и споразумението на Рейгън-Горбачов е последният акт на контрареволюцията и окончателна капитулация, обслужване на победоносния капитал и тайкунизация, масови кражби и грабежи със създаването на мафиотска власт вместо буржоазията..)
С други думи, филмът е направен в условията на контрареволюцията. Като режисьор със сигурност съм „поет на контрареволюцията“, подобно на Сергей Айзенщайн, кой е обратно от мен „поет на революцията“... :-) През нощта вчерашните герои, партизани, станаха злодеи в обществените медии, а вчерашните злодеи, сътрудници с фашизма (четници, бяла гвардия, усташи и петата колона като цяло) станаха нови герои в обществото. Това е особено интересно, защото Словения е създадена като държава от комунисти и без комунисти Словения не би съществувала, а може би дори и словенска нация, защото словенците бяха в списъка на Хитлер с „по-ниските нации“, които трябваше да бъдат изкоренени.
И така, за една нощ всички ценности се промениха, обърнаха се с главата надолу, хората бяха напълно обезумели. И моята задача като режисьор на документални филми беше да търся истината. Обърнах се към Желимир Жилник, който е иконата на югославската „черна вълна“ във филма, за да разкаже историята на семейството му. Много известни режисьори се опитаха преди мен а той не позволи на никого да направи тази история и се съгласи, че аз да го направя. Защо? Енигма? Той вероятно знаеше, че не правя компромиси и не се приспособявам към тенденциите...
И така влязох в таази история, която не е лесно да се направи, защото тя се противопоставя на всички правила на драматургията (много места на събития по различно време и с много различни хора, без главния герой). Ето защо не избрах класическия подход (Аристотел) за свой драматургичен подход, а "анти драматургията" на Бертолд Брехт. Ето защо ми е много интересно, че целият филм те „държа“ да го гледаш до края!
Разбира се, с контрареволюцията във властта излагането на контрареволюцията не получи подкрепа. Филмът не беше показан никъде официално, въпреки голямото име на Жилник, но имаше много алтернативни прожекции, най-вече в Австрия, където „киното на Брехт“ е силно развито и оценено.
По същество от историята може да се научи, че сталинската пропаганда за "народ победител" и за "масовия характер на партизанското движение" не е вярна. Същото в "съветския/ югославски Холивуд". Виждаме, че през 1942 г. в Сърбия почти нямаше партизани и беше доста рисковано да бъдеш партизанин: предателствата, хората, които са били в партизаните с единия крак, в четниците с другия, или единият брат в четниците, а другият в партизаните, означава да се бориш в тези условия не е бил "народ победител", а много трудна и рискована битка срещу много по-силен враг (и "народ предател") и където беше по-лесно да загубиш главата си, отколкото да останеш жив.
Наред с други неща, този филм разрушава мита на сталинската пропаганда и казва истината за това движение. Един сръбски писател писа наскоро, че „изобразявам сърбите като върколаци“ в този филм ...
Поздрави!
Димитър
Posts
